История на книгата

02 октомври 2018г. около 20:00ч. – Сякаш изневиделица започват да валят думи, прерастват в изречения, те в абзаци, появяват се страници, наброяват вече повече от 30.
Така започва историята на романа „Дяконите“. Авторът разбира, че нещо се случва и не може повече да отлага писането на новия роман. Първите шейсет страници се раждат толкова бързо, че почти не изминават и два часа преди Дамян Дамянов да вдигне глава от клавиатурата на лап топа си.
Следват няколко дни почивка, в които авторът осмисля случилото се, препрочита отново написаното, а в главата му започват да бушуват стотици малки светулки, всяка носеща заряда на новия ред. Така той продължава да пише вечер след вечер, късно и в уморено състояние, но с много ясен ум и бистри очи.
Още преди да стигне до една трета от финалния ръкопис на книгата, Дамян Дамянов изпраща тази първа част на издателство, което реагира повече от добре и кани автора на лична среща в София. Този тласък се отразява като трамплин в емоционалното състояние на автора и той започва да пише с още по – голям хъс. Романът сякаш се появява пред очите му всяка вечер, георите се разхождат из стаята, надничат в монитора и дават съвети за следващите сцени, а пръстите на Дамян Дамянов едва смогват да запишат всички обрати и преживявания.
През март 2019г. романът е напълно завършен и отново изпратен в същото издателство, с надеждата да бъде одобрен, издаден и продавана в цялата страна.
За съжаление историята тук започва да става грозна с всеки изминал ден.
Редакторите в издателството, които наричат себе си с гръмкото име „професионалисти“, отхвърлят с лека ръка ръкописа, заклеймяват го, определят го като некадърен, недовършен, нешлифован, не желаят да работят с автора поради това, че той няма опит и още куп причини, които са описани в писмо до него. От първоначалния разговор не е останала и капка истина.
Без да губи надежда Дамян Дамянов продължава да изпраща ръкописа си до всички големи и малки издателства.
Ако човек погледне картината отстрани, може би ще си помисли, че хората в България все още не знаят какво е това чудо „електронна поща“. Настава тишина след изпращането на ръкописа. Всички големи издателства замълчават. Малките връщат противоречиви отговори. Ситуацията започва да става съмнителна и авторът на романа решава да предприеме нова стратегия.
Телефонната връзка се оказва по – надеждна и така Дамян Дамянов успява да говори лично с няколко издателства в страната. Някои от тях отхвърлят българските автори още щом чуят за тях. Други се съгласяват да прочетат ръкописа, след което контактите им изчезват безследно. Няма отговор по електронната поща, няма отговор и по телефона. Липсва и обратна връзка за качеството на написания текст.
Изминават точно шест мъчителни месеца преди едно малко издателство в гр. София да приеме ръкописа на „Дяконите“ и да се съгласи да издаде книгата на българския пазар!
В лична среща с двамата собственици на издателството, авторът установява тяхното желание за съвместна работа. Установява се срок за край на главната редакция, след което книгата трябва да бъде напълно завършена във всички аспекти на печатарския бизнес.
Главната редакция на „Дяконите“ поема авторът на романа „Боинг 747“ – Виктор Дяков, който на драго сърце се впуска в историята на момчетата от мото клуба и изживява заедно с тях промяната и пълното шлифоване на сюжета. Той завършва своята редакция ден преди крайния срок, с което планът върви по график.
Вечерта преди определеният срок обаче, авторът Дамян Дамянов получава крайно смущаващ e-mail от издателството, което е трябвало да поеме книгата. В него черно на бяло е написано как издателството е било „посъветвано“ да не издава романа „Дяконите“, поради възможността от последващи проблеми за тях и техния бизнес. Тези черни изречения разкриват и истината за цензурата в България. Тогава излиза наяве и друга истина – настаналата тишина от всички останали издателства. Тъжно и грозно е когато оковите дрънчат дори върху книгите. Смутени и притеснени от действията на героите в книгата, много хора в книжния бизнес са предпочели да мълчат, други са били заставени да мълчат (както малкото клето издателство накрая), а трети са пускали ехидните си усмивки, стопирайки първия мото роман в България, вдъхновен от делото на Дякон Левски, прераствайки в модерен протест срещу геноцида над българския народ! Страх и наведени глави дори там, където словото не би трябвало да има спирачки! Но тях ги има!
Дори тази грозота не спира Дамян Дамянов да продължи делото си.
Скоро след този отказ започват професионалните снимки за корицата на книгата, изграден е официалният електронен уеб сайт, както и страницата на романа във facebook.
През декември 2019г. книгата влиза в независим печат и така се появяват първите 1000 броя от нея!
Успоредно с всичко това се организира и първата невероятна премиера на романа в гр. Пазарджик, където над 250 души посещават събитието, на което е представена книгата и нейната кауза с шоу програма, много музика и късометражен филм, който успява да нажежи адреналина до червено!

Към другите страници

Социална отговорност на проект „Дяконите“

Това не е само книга! Това не е само трилогия!

Виж повече

За автора на „Дяконите“

Много може да се каже за човекът, който стои зад целия проект „Дяконите“.

Виж повече